Нилс Абел е Моцарт на математиката
Норвежкият математик Нилс Абел е живял едвам 26 години, само че е оставил в завещание фундаментални разработки. Неговите проучвания са по този начин смели и прецизни, че са го нарекли " Моцарт на математиката ".
Нилс Хенрик Абел е роден на днешния 5 август преди 220 години на остров Финьо, покрай Ставангер. Баща му е безпаричен лутерански духовник, който скоро след раждането на Нилс се реалокира със фамилията си в енорията на Гйерстад до град Рисьор в Югоизточна Норвегия.
13-годишен Нилс е изпратен с батко си Ханс Матиас да учи в Осло, където постъпва в Катедралното учебно заведение. Математическият му гений е видян 2 години по-късно, когато идва новият преподавател по математика Бернд Микаел Холмбьо. Именно той среща Абел със профилирана литература и му предлага истински проблеми, които да взема решение. Абел учи трудовете на Исак Нютон и Леонард Ойлер, на съвременниците си Жозеф-Луи Лагранж и Карл Фридрих Гаус. Завършва учебното заведение със степен " претендент по философия " (Candidatusphilosophiae).
Бащата на Абел умира през 1820 година, като оставя фамилията си в тежко финансово състояние. Но учителят Холомбьо стартира да набира средства, с цел да може младият гений да учи в университет. През 1821 година Нилс се явява на приемните изпити в Университета на Осло (тогава Кристиания) и ги взема със междинни оценки по всички предмети, като се изключи математика и физика, където е извънреден.
Още на идната 1822 година Абел получава предварителна степен от университета и продължава образованието си независимо, подкрепят със дотации от учителя си Холомбьо.
Първата му научна работа е отпечатана в локалното „ Списание за естествени науки “ (Magazin for Naturvidenskaben). След това написва още няколко къси математически публикации, издадени в последващи броеве. Една от тях съдържа решението на интегралното уравнение и това поставя основата на извънредно значим дял на математиката.
През зимата на 1822 - 1823 г. Абел приключва първия си огромен труд, посветен на консолидираното на диференциални уравнения. Това става мотив неговите другари, отпред с Холомбьо, да призоват краля да му отпусне стипендия за образование в Германия и Франция.
През 1824 година, до момента в който чака кралския декрет, геният разгласява своето доказателство за невъзможността алгебрично - посредством радикали (с извличане на корен), да се реши общото уравнение от пета и по-висока степен, с което се надява да получи още по-голямо самопризнание.
Изпраща работата си и на Гаус, само че той я отхвърля,
без да признае, че казусът в действителност е решен.
След отпущането на стипендията Абел поема към Германия през септември 1825 година Планът и изискванията в указа са той да отиде първо точно при Гаус в Гьотинген, а след това в Париж. Но когато стига до Копенхаген, маршрутът е изменен и младежът идва в Берлин. Там се среща с Август Леополд Креле - строителен инженер и математически запалянко, който става негов непосредствен другар и наставник.
Заради него Креле основава Journal für die reine und angewandte Mathematik ( " Журнал за чиста и приложна математика " ), станал прочут като " Журналът на Креле " (впрочем, списанието още съществува и продължава да има добра интернационална репутация). Първият му брой съдържа работи на Абел, в това число по-сложна версия на разработката му за уравненията от пета и по-висока степен. Норвежецът разгласява в журнала и свои идеи за доктрина на уравненията, теоретична механика, теорията за елиптичните сложни функционалности, по която работи по едно и също време с германеца Карл Густав Якоби.
Тъй като при пътуването Абел е част от група млади норвежки учени, множеството от които изучават минералогия и геология, той би трябвало да се съобрази и с техния интерес - Южна Германия, Австрия, Швейцария и Северна Италия. През февруари се озовава за няколко месеца и във Венеция.
Стига до Париж - тогавашният център на математиката, едва през юни 1826 година и написа: " Най-после дойдох във фокуса на всичките си математически очаквания “, като изяснява дългото отклоняване по този начин: " Желанието ми да видя и част от Европа беше огромно. Трябва ли да ограничаваме пътуванията си единствено до проучването на строго научното? ".
В Париж Абел се свързва с изтъкнати математици.
В наетата дребна стая написва своя Парижки трактат,
съдържащ неговата теорема за елиптични интеграли. Впечатляващото в него е монументалната обобщеност в ревюто на казуса. Трактатът отваря области за изследване, в които и до през днешния ден се вършат нови открития и той продължава да е крайъгълен камък в историята на математиката.
Абел предава трактата на Френската академия на науките в края на октомври 1826 година, подписвайки го „ par N. H. Abel, Norvegien “ (от Н. Х. Абел, норвежец). Остава в Париж до края на годината и до момента в който чака отговор, приключва няколко други проучвания. Трактатът обаче е оставен без отговор и до края на живота си математикът смята, че е изгубен вечно.
Престоят в Париж приключва с отчаяние, а също така Абел се разболява от туберкулоза. В самия край на 1826 година той отпътува при приятелите си в Берлин. Предлагат му да стане редактор на " Журналът на Креле ", само че той отхвърля.
Носталгията го връща в Норвегия, заседнал в задължения и болен.
Издържа се с частни уроци и от дребен грант от Университета на Осло, където през 1828 година заема краткотрайна преподавателска служба. Бедността и заболяването му не понижават неговата математическа " продуктивност " и той написа огромен брой разработки - главно върху доктрина на уравненията и елиптичните функционалности. Сред тях е и теорията за полиномни уравнения с Абелови групи.
По това време славата му на брилянтен математик към този момент се е популяризирала и група математици от Френската академия ходатайства да му се обезпечи подобаваща позиция. Те пишат даже на краля на Норвегия и Швеция Карл XIV Йохан. Креле пък пробва да му уреди професорско място в Берлин.
През есента на 1828 година обаче положението на Абел се утежнява, а туберкулозата му става доста тежка след едно пътешестване с шейна за Коледа при годеницата му във Фроланд. Именно там е прикрепен на легло и на 6 април издъхва едвам на 26-годишна възраст.
Трудовете на Абел обаче не престават да вълнуват математическата общественост и са доразработени. Откритията му обуславят развиването на теорията на Галоа и теорията на функционалностите на сложна променлива. На негово име са наречени редица теореми – за непрекъснатост, за алгебричните уравнения, за приводимостта на сумата на абеловите интеграли, за степенните редове, за редовете на Дирипле и други
През 1839 година учителят му Холомбьо издава в Осло неговите „ Събрани съчинения “ в два тома. Две години по-късно пък Френската академия на науките разгласява неговите записки.
През 2002 година в чест на 200-годишния празник от рождението на гения норвежкото държавно управление учредява Абелова премия за математика, към която има и награда от 7.5 млн. крони (725 000 евро). В негова чест е наименуван и кратер на противоположната страна на Луната - кратерът Абел.
Нилс Хенрик Абел е роден на днешния 5 август преди 220 години на остров Финьо, покрай Ставангер. Баща му е безпаричен лутерански духовник, който скоро след раждането на Нилс се реалокира със фамилията си в енорията на Гйерстад до град Рисьор в Югоизточна Норвегия.
13-годишен Нилс е изпратен с батко си Ханс Матиас да учи в Осло, където постъпва в Катедралното учебно заведение. Математическият му гений е видян 2 години по-късно, когато идва новият преподавател по математика Бернд Микаел Холмбьо. Именно той среща Абел със профилирана литература и му предлага истински проблеми, които да взема решение. Абел учи трудовете на Исак Нютон и Леонард Ойлер, на съвременниците си Жозеф-Луи Лагранж и Карл Фридрих Гаус. Завършва учебното заведение със степен " претендент по философия " (Candidatusphilosophiae).
Бащата на Абел умира през 1820 година, като оставя фамилията си в тежко финансово състояние. Но учителят Холомбьо стартира да набира средства, с цел да може младият гений да учи в университет. През 1821 година Нилс се явява на приемните изпити в Университета на Осло (тогава Кристиания) и ги взема със междинни оценки по всички предмети, като се изключи математика и физика, където е извънреден.
Още на идната 1822 година Абел получава предварителна степен от университета и продължава образованието си независимо, подкрепят със дотации от учителя си Холомбьо.
Първата му научна работа е отпечатана в локалното „ Списание за естествени науки “ (Magazin for Naturvidenskaben). След това написва още няколко къси математически публикации, издадени в последващи броеве. Една от тях съдържа решението на интегралното уравнение и това поставя основата на извънредно значим дял на математиката.
През зимата на 1822 - 1823 г. Абел приключва първия си огромен труд, посветен на консолидираното на диференциални уравнения. Това става мотив неговите другари, отпред с Холомбьо, да призоват краля да му отпусне стипендия за образование в Германия и Франция.
През 1824 година, до момента в който чака кралския декрет, геният разгласява своето доказателство за невъзможността алгебрично - посредством радикали (с извличане на корен), да се реши общото уравнение от пета и по-висока степен, с което се надява да получи още по-голямо самопризнание.
Изпраща работата си и на Гаус, само че той я отхвърля,
без да признае, че казусът в действителност е решен.
След отпущането на стипендията Абел поема към Германия през септември 1825 година Планът и изискванията в указа са той да отиде първо точно при Гаус в Гьотинген, а след това в Париж. Но когато стига до Копенхаген, маршрутът е изменен и младежът идва в Берлин. Там се среща с Август Леополд Креле - строителен инженер и математически запалянко, който става негов непосредствен другар и наставник.
Заради него Креле основава Journal für die reine und angewandte Mathematik ( " Журнал за чиста и приложна математика " ), станал прочут като " Журналът на Креле " (впрочем, списанието още съществува и продължава да има добра интернационална репутация). Първият му брой съдържа работи на Абел, в това число по-сложна версия на разработката му за уравненията от пета и по-висока степен. Норвежецът разгласява в журнала и свои идеи за доктрина на уравненията, теоретична механика, теорията за елиптичните сложни функционалности, по която работи по едно и също време с германеца Карл Густав Якоби.
Тъй като при пътуването Абел е част от група млади норвежки учени, множеството от които изучават минералогия и геология, той би трябвало да се съобрази и с техния интерес - Южна Германия, Австрия, Швейцария и Северна Италия. През февруари се озовава за няколко месеца и във Венеция.
Стига до Париж - тогавашният център на математиката, едва през юни 1826 година и написа: " Най-после дойдох във фокуса на всичките си математически очаквания “, като изяснява дългото отклоняване по този начин: " Желанието ми да видя и част от Европа беше огромно. Трябва ли да ограничаваме пътуванията си единствено до проучването на строго научното? ".
В Париж Абел се свързва с изтъкнати математици.
В наетата дребна стая написва своя Парижки трактат,
съдържащ неговата теорема за елиптични интеграли. Впечатляващото в него е монументалната обобщеност в ревюто на казуса. Трактатът отваря области за изследване, в които и до през днешния ден се вършат нови открития и той продължава да е крайъгълен камък в историята на математиката.
Абел предава трактата на Френската академия на науките в края на октомври 1826 година, подписвайки го „ par N. H. Abel, Norvegien “ (от Н. Х. Абел, норвежец). Остава в Париж до края на годината и до момента в който чака отговор, приключва няколко други проучвания. Трактатът обаче е оставен без отговор и до края на живота си математикът смята, че е изгубен вечно.
Престоят в Париж приключва с отчаяние, а също така Абел се разболява от туберкулоза. В самия край на 1826 година той отпътува при приятелите си в Берлин. Предлагат му да стане редактор на " Журналът на Креле ", само че той отхвърля.
Носталгията го връща в Норвегия, заседнал в задължения и болен.
Издържа се с частни уроци и от дребен грант от Университета на Осло, където през 1828 година заема краткотрайна преподавателска служба. Бедността и заболяването му не понижават неговата математическа " продуктивност " и той написа огромен брой разработки - главно върху доктрина на уравненията и елиптичните функционалности. Сред тях е и теорията за полиномни уравнения с Абелови групи.
По това време славата му на брилянтен математик към този момент се е популяризирала и група математици от Френската академия ходатайства да му се обезпечи подобаваща позиция. Те пишат даже на краля на Норвегия и Швеция Карл XIV Йохан. Креле пък пробва да му уреди професорско място в Берлин.
През есента на 1828 година обаче положението на Абел се утежнява, а туберкулозата му става доста тежка след едно пътешестване с шейна за Коледа при годеницата му във Фроланд. Именно там е прикрепен на легло и на 6 април издъхва едвам на 26-годишна възраст.
Трудовете на Абел обаче не престават да вълнуват математическата общественост и са доразработени. Откритията му обуславят развиването на теорията на Галоа и теорията на функционалностите на сложна променлива. На негово име са наречени редица теореми – за непрекъснатост, за алгебричните уравнения, за приводимостта на сумата на абеловите интеграли, за степенните редове, за редовете на Дирипле и други
През 1839 година учителят му Холомбьо издава в Осло неговите „ Събрани съчинения “ в два тома. Две години по-късно пък Френската академия на науките разгласява неговите записки.
През 2002 година в чест на 200-годишния празник от рождението на гения норвежкото държавно управление учредява Абелова премия за математика, към която има и награда от 7.5 млн. крони (725 000 евро). В негова чест е наименуван и кратер на противоположната страна на Луната - кратерът Абел.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ